Уртикарията е кожно заболяване, което се характеризира с внезапно образуване на бледи или бледорозови, оточни, изключително сърбящи обриви, които се наричат уртики. Жените са засегнати два пъти по-често от мъжете, като състоянието може да се наблюдава във всяка възраст (кърмаческа включително).
Причина за поява на уртикария?
При по-малко от 30% от случаите на уртикария се открива подлежащата причина. При много от пациентите се подозира ендогенна (вътрешна) причина, предразполагаща към образуване на уртики. Множество външни фактори могат да допринесат за различната изява, честота и продължителност в активността на заболяването. Такива са: топлина, натиск, някои лекарства, триене, алкохол, стрес.
Видове уртикария
Най-общо уртикарията може да се класифицира като остра и хронична. Разликата помежду им се обуславя от продължителността в активността на болестния процес. При острата уртикария появата на обриви е не по-дълга от 6 седмици, докато при хроничната този срок е над 6 седмици. От своя страна хроничната уртикария може да се раздели на хронична спонтанна и хронична индуцирана. Класификацията продължава, ще се опитам да съм максимално кратка. Последната може да бъде индуцирана от физикални и нефизикални фактори:
Хронична индуцирана уртикария от физикални фактори: топлинна, студова, вибрационна, соларна (УВ-лъчи), от натиск, дермографизъм.
Хронична индуцирана уртикария от нефизикални фактори: аквагенна, холинергична, контактна.
Симптоми и необходими изследвания
Типичният кожен обрив се нарича уртика. Характеризира се с неправилна форма, бледо розов/червен цвят и преходен характер. Появата му се предшества и придружава от интензивен сърбеж. Уртиките обикновено изчезват до 24 часа като следващи такива могат да се появят на ново място.
При търсене на причина за заболяването се назначават редица изследвания. Започва се с кръвна картина с диференциална кръвна картина (задължително е да се провери нивото на еозинофилите), щитовидни хормони и антитела, ASST/APST (autologous serum skin test/autologous plasma skin test). Задължително се проверяват нивата на IgE антителата. Хистологично изследване се налага рядко.