Започвам темата с върпос: за кого е подходящ химичният пилинг? Бих казала почти за всеки. Изключвам пациентите с активна инфекция (напр. гъбична или бакериална, херпес) или инфламаторна дерматоза в областта на лицето (дерматит, псориазис, лихен). Процедурата е подходяща за лечение на акне (в много от стадиите му), белези, хиперпигментации или като анти-ейдж съпорт към други манипулации.
Дълбочината на химичния пилинг се определя от много фактори. На първо място е изборът на киселина, нейната концентрация и pH, както и начинът й на приложение: какво количество, за колко време и при каква предварителна подготовка на кожата. В тази статия ще Ви разкажа подробно за видовете киселини и при какво показание се използват.
Алфа-хидрокси киселини:
Гликолова киселина. Тя представлява най-малката сред алфа-киселините и се използва в концентрации между 20-70%. Бих нарекла гликоловата киселина универсален агент, защото намира приложение в борбата срещу акне, пигментации и бръчки.
Млечна киселина. Нея бих определила като най-нежната сред киселините и подходяща за пациенти с много чувствителна кожа. Използва се в борбата с хиперпигментации и фини бръчки. Излющването при нея е дискретно и зависи от концентрацията на киселината в пилинга (5, 10, 15%).
Манделова киселина. Една от най-големите киселини, дериват от горчиви бадеми. Манделовата кислеина е сред най-големите молекули, което обуславя бавно проникване и профил на безопасност при чувствителна кожа. Проучванията с нея са насочени основно при терапия на акне. Едно от тях* сравнява ефективността й със салицилова киселина и описва сходна ефективност, но намален дискомфорт.
Бета-хидрокси киселини:
Салицилова киселина. Мисля, че салициловият пилинг е сред най-популярните. Тази β-хидрокси киселина се използва в концентрации от 10-30% и има добър кератолитичен и комедолитичен ефект. Освен това потиска пролиферацията на C.acnes. Това я нарежда сред първите избори за лечение на акне, а изсветляващият й потенциал позволява използването й и при белези, и пигментации в хода на заболяването.
Трихлороцетна киселина
Сигурно Ви е попадала абревиатурата (TCA), зад която се крие този пилинг. Киселината е аналог на оцетната и при използване на концентрации от 10-20% е с повърхностен ефект, а при 35-70% със средно дълбок, дотигащ горния слой на дермата. При ниските проценти е подходяща за лечение на акне и белези, мелазма и пигментации с друг произход. Високите концентрации се използват при фотоувредена кожа с фини и дълбоки бръчки и белези на стареене.
Комбинации от киселини в един пилинг
Разтвор на Йеснер (Jessner). Представлява микс от 14% млечна, 14% салицилова киселина, 14% резорцинол и етанол. Може да се използва като повърхностен към среден пилинг. В литературата няма стабилни доказателства, че има предимства пред използването на киселините като самостоятелни агенти. От друга страна резорцинола крие потенциал от иритация. Аз лично не използвам този пилинг в практиката си.
Пилинг при мелазма
Коджикова киселина. Извлича се от няколко вида гъби или при ферментация на някои храни (соев сос, оризов оцет). Основният й ефект е да потиска образуването на тирозин, който е необходим за формирането на меланин.
Транексамова киселина. Всъщност тази киселина е сериозен медикамент, ако се използва системно и се прилага при кръвоизлизви. През последните години изсветляващите му способности при локална употрба набират голяма преднина пред познатите агенти. При пилинг с транексамова кислеина се потиска трансфера на меланин от меланоцита към кератиноцитите. Подходящ е за лечние на мелазма и други хиперпигментации.
#OurSkinWithinTips
Киселините в пилингите увеличават фоточувствителността на кожата. Съветвам да се използва стриктна слънцезащита и да се избере правилния сезон за извършването на лечението с тях. Доверете се на опитен дерматлог, който да прецени вида киселина, концентрацията й и кратността на манипулациите, за да избегнете странични ефекти.
П.П. Има още доста киселини, които се използват като пилинг агенти. Тази статия ще има продължение. 🤓