Според научните статистики наличието на гъбички по ноктите представлява между 18-40% от всички заболявания на ноктите. Смята се, че около 20% от възрастното население е засегнато от това заболяване, а в 99% от случаите се касае за дерматофитна инфекция. Прочетете следващите редове, за да разберете повече за този причинител и другите му виновни “съотборници”.
Кои са най-честите причинители на гъбички по ноктите?
Според широко използвана класификация гъбичките се делят на детрматофити, дрожди и плесени.
Дерматофити. Съществуват над 40 вида дерматофити, но само някои от тях могат да причинят заболяване у човека. Те могат да бъдат подразделени в три групи, които ни подсказват и източника на заразата: антропофилни (предаващи се от човек на човек), зоофилни (предаващи се от животни) и геофилни (откриват се в почвата или зеленчуците). Най-честите причинители при хората са антропофилните Trichophyton rubrum и Trichophyton mentagrophytes.
Дрожди. Най-важният представител в тази група е Candida albicans, която е част от нормалната флора в устната кухина, гастроинтестиналния тракт и външните гениталии. Затова и откриването и при посявки невинаги се счита за патологично съчетание и интерпретацията само на лабораторен резултат не е достатъчно. Смята се, че всеки индивид в света е преживял или ще преживее поне един епизод на клинично изяване инфекция с Candida. При изследване на материал от нокът най-често се изолитрат Candida albicans и Candida tropicalis.
Плесени. Плесените са широко разпространени по света. Намират се в почвата, по зеленчуците, листата на растенията, в домовете ни, включително и в болничните стаи. Сред причинителите на гъбички по ноктите се открива Aspergillus niger.
Как изглеждат нокти, заразени с гъбички?
Ноктите на краката се ангажират много по-често от ноктие на ръцете. Първоначално се засяга един нокът, впоследствие инфекцията се разпространява и към “съседите му”. Гъбката обикновено влиза през свободнния ръб на нокътя и затова и клиничните симптоми обикновено започват оттам. Наблюдат се промяна в цвета на плочката (бяло, жълтеникаво оцветяване), онихолиза (отделяне на плочката от нокътното легло), ониходистрофия (комплексен термин, които обобщава различни патологични процеси- атрофия, задебеляване, огъване, начупване) и редица други симптоми.
При съмнение за гъбичките по ноктите на ръцете, задължително трябва да бъдат прегледани и ноктите на краката и кожата между пръстите на долния крайник.
Лечение
Първо искам да подчератя, че лечение за гъбички на ноктите трябва да се започне едва след извършване на посявка на материал, взет от засегнатия участък. Някои от гъбките растат по-бързо, на други отнема повече време, затова резултатът излиза след 10-14 дни. Едва след него е удачно да се прецезира изборът на медикамент. Лечнието на гъбички по нокитите на краката обикновено продължава 6-12 месеца, а това на ръцете около 3 месеца. Разликата се обуславя от скоростта, с която насраства нокътя, респективно този процес е по-бърз на ръцете. В почти всички случаи от моята практика изписвам системен антимикотичен (противогъбичен) препарат. Не разчитам много на локалните средства в борбата им срещу инфекцията. Те са подходящи като допълнение към перорална терапия, тъй като някои от тях спомагат за по-бързото връщане на естетичен вид на нокътната плочка.
Основните лекарства са от групата на азоловите противогъбични препрати или тербинафин. Няма да посочвам дози и терапевтични режими, за да не изкуша някого към самолечение. Важно е да се знае, че тези медикаменти подлежат на чернодробен метаболизъм и е нужен ежемесечен контрол върху функциите на този орган. Не съветвам никого да провежда сам лечение на гъбички, без да посещава специалист за мониторинг веднъж в месеца.
#OurSkinWithinTips
За финал искам да Ви споделя чудесен резултат от двумесечно лечение на гъбички при млада дама. Терапията ще продължи до пълно възстановяване на нокътната плочка и негативен резултат от посявка. При най-малко съмнение за гъбички, посетете дерматолог, защото тази инфекция не е самоограничаваща се. Прогресира до засягане на всички нокти и околната кожа, а това е входна врата за други патологични микроорганизми.
